45
Пивниците представляват комплекс от сгради, които се намират извън селото. В Рогльево, в една от тях, се срещнах с Петкович Живойн, който, както казва той, е познат в Сърбия и половин Европа като "бате Петко". Неговата къща притежава от 300 години пивница. Сега бате Петко обработва 50 декара лозе. Неговата пивница е една от малкото, които са останали да работят. Другите вече са спрели работа и пустеят. Но, когато си между пивниците, имаш усещане за традиция, която до такава степен се е просмукала във всичко наоколо, че почти се пренасяш в миналото. 
"Избите преди са били 160, сега са 125. Десетина от тях работят в момента, останалите са само спомен. Тук се прави хубаво вино заради природните дадености. Това е винарски район заради три причини- качеството на земята, слънцето и традицията. Земята е много специфична, защото има много калций в нея", разказва бате Петко.
На няколко километра от пивниците, по посока на Неготин, е село Мокранье. То е било известно в миналото с виното си още преди Рогльево и Райевац. Пивниците са били разположени на "Рушенско бърдо" и на "Височко бърдо". Една от забележителностите около селото, която посетих всъщност, е водопадът на "Мокренске стене". Виждала съм и по-впечатляващи водопади от него, но природата винаги може да удивлява всеки, който е готов да види красотата й. Намира се над селото, по река Сикольска. Над водопадът се издигат скали, които са наречени "Велика стена", "Равна стена", "Груйчева стена" и "Заричева стена". Интересното е, че последните две са частни, заради гората, както обясни водачът ни Драган Петрович от местната управа на селото. 
Манастирът Вратна е от XIV век и се намира до каньона на едноименната река. Обителта няколко пъти е опожарявана. Манастирът сега е женски и е отворен за посетители. Той се намира в ловен резерват, който е населен с муфлони и лопатари. Трудно ми беше да откъсна поглед от китния манастир, сгушен между високите скали, които се оказа, че крият друга забележителност. Това са така наречените "Мала капия" и "Велика капия". Скалните образувания представляват каменни сводове, останали след срутването на пещера. Малката капия е висока около 33 метра, а голямата- около 45 м, обяснява Душан Петрович, директор на Туристическа организация на Община Неготин. 
Капиите са на около 700-800 метра над манастира. Пътеката за тях е обозначена и се намира веднага вляво като излизате от двора на манастира. Изкачването не е трудно, като се върви по не особено стръмен наклон. До каменните сводове се стига след 15 минути. Гледката е внушителна, но има още по-впечатляваща, ако продължите след тях и се катерите още 15 минути нагоре, вече по по-стръмен маршрут. Там се открива "видиковац"- панорамен изглед над възвишенията и манастира. Гледката е зашеметяваща над зелените възвишения и белия манастир, смален от височината до размерите на детска играчка. 
В тази живописна част на реката, лодката ни отведе до Траяновата плоча, която представлява издълбан в скалата на брега надпис от император Траян. Римският владетел го поставя на мраморен блок през 100 г. след завършването на строежа на Дунавския южен път. Надписът на плочата гласи "Синът на божествения Нерва и управляващ император, Нерва Траян Август Германик, Pontifex Maximus, за четвърти път имащ трибунската власт, баща на родината и консул, победи планина и течение и построи този път."
А нашият път приключва тук, при малките и големи казани. На брега пренощувах в хотел "Джердап", в Кладово, който се намира на брега на Дунав. От прозореца ми се виждаше пристанището на румънския град Турну Северин. Цената на едно легло в хотела излиза около 30 евро. Мисля, че за тези пари трябваше да имам сешоар в банята, климатик в стаята, не само парно, а бравата на една от вратите да си стои там, където й е мястото. Но гледката към румънския бряг както и към Железни врата си струва тези дребни неудобства. 
И да добавя още няколко детайли, които могат да улеснят пътуването ви. Доколкото разбрах, радарите, с които се засича с каква скорост се движим на пътя, може трудно да се забележат, защото се поставят на стойка долу, до шосето. Ако полицейската кола хитро е скрита зад някой храст, бързото каране си остава изцяло за ваша сметка. И още - едно евро е 117 динара. Цената на някои от основните продукти е: около 30-35 динара струва хлябът, киселото мляко е 55 динара, яйцата са по 10 динара за брой, шоколадът- 120 динара, цигарите- по 200-250 динара. Дрехите и обувките започват от 3-4 хиляди динара. Цената на нощувка е от 7-8 евро в селско домакинство до 20-30 евро в хубава частна вила, която побира до 50 души и има и басейн. В Неготин се хваща сръбски мобилен оператор, при който цената на разговор ще ви струва 7 лева за изходящо повикване и 3 лева за входящо. В Кладово обаче има възможност да се премине на румънски оператор, при който цената на едно обаждане е 45 стотинки- изходящо и 11 стотинки- входящо повикване. На около 10-тина километра от границата с България от време на време се хваща и български оператор.
Пътуването ми беше организирано от Агенцията за регионално развитие и бизнес център във Видин (http://www.bcvidin.org/), заедно с Туристическа организация на Община Неготин (http://www.toon.org.rs/) и Туристическа организация Кладово (http://tookladovo.rs/). Предстои във видинската агенция да се доставят карти с маршрути на туристически пътеки в Неготин и Кладово. Информация в скоро време ще може да се намери и на сайтовете на бизнес центъра във Видин и на туристическите организации в Неготин и Кладово. От тях ще може да се наеме и кану-каяк или велосипед, с които да се обиколят забележителностите във Видинския край и тези в Сърбия.
В това пътуване се включиха също журналисти и туроператори от Сърбия, с които посетихме и видинските забележителности- Белоградчишката крепост и скалите, пещерата "Магура" и крепостта "Баба Вида". За да се популяризират пешеходният, воден и велотуризъм, в рамките на информационната обиколка в пограничния регион беше организиран и триатлон- колоездене, бягане и кану-каяк. Имаше и победители, и победени. Аз бях от вторите, но щастлива, че имах възможност да посетя така близката до Видин Сърбия. И, ако до тук ви изреждах цени и къде да гледате за радар по пътя, то най-важното оставих за накрая- хората. Прями и дружелюбни. И, въпреки че национализмът им е осезаем, то това не бива да дразни, защото виждаш колко откровено обичат страната си.
Това са впечатленията ми от моето първо пътуване в Сърбия. Със сигурност ще отида отново. А, ако искате да научите какво разказа още бате Петко за лозята си, колко вино изкарва от тях, къде го пласира и как работници от Брегово намират препитание при него- чуйте звуковия файл.
“Добротата е език, който глухият може да чуе и слепите могат да видят! ” / Марк Твен / На 13 ноември се отбелязва Международния ден на слепите хора и Световния ден на добротата. Двата дни неслучайно са на една дата, защото отношението към различните изразява съчувствие и човешка доброта. Слепите хора се нуждаят от подкрепата на зрящите, а зрящите добри..
Преди месец във Видин се състоя конкурсът "Мис и Мистър Северозапад 2023" . Титлата "Мис Северозапад" спечели 19-годишната Грети Къшева от Бяла Слатина. Тя е първа подгласничка на местния конкурс в родния град и факта, че не го печели, я надъхва да се запише за участие в "Мис Северозапад". Грети признава, че никога не е била фен на конкурсите за..
Най-добрата българска състезателка по кану-каяк в момента - видинчанката Йоана Георгиева, получи неочаквана награда за своите постижения. Група видинчани събраха и дариха на световната шампионка в знак на признателност 10 000 лева. 2023-а е най-успешната засега година за Йоана Георгиева. Тя спечели два медала - златен и сребърен, от Световното..
Нещо много приятно ще ни се случи на 11 септември преди обед! На прозореца ни почуква един бял гълъб. И тази птица, символ на чистотата на човешката душа, ни припомня една популярна песен от 70-те години на миналия век. "Una paloma blanca" и групата "George Baker Selection" ще ни донесат много настроение в септемврийския предиобед...
Ако не ти е писано да си актьор или музикант, не ти остава друго, освен да се радваш на дарените с тези таланти. Един от хората, който ги притежаваше и който не спира да ни възхищава, е човекът с "опасния чар"- Тодор Колев. И в театъра, и в киното, и от телевизионния екран, и с неговите песни, в които се казва всичко за нас и за живота ни. Той..
В женския месец слушаме песни с красиви имена на жени. Такива са песните и в днешната „Музикална зона“- песни на различни езици, посветени на различни женски имена. Марина, Наталия, Ирена, Анжела, Моника- имаме ги всичките в нашия екип, остава и да разберем какви са техните носителки. Знаейки името на човек, можем да разберем неговия характер, скрити..
Продължаваме тенденцията до края на капризния женски месец всеки понеделник в „Музикална зона“ да слушаме песни с имена на жени. Днес сме на вълна „сръбска песен с име на жена“. Bcяĸa жeнa имa нeпoвтopим xapaĸтep, изгapящa ycмивĸa и yниĸaлeн нaчин нa oбичaнe. Heзaвиcимo как ce ĸaзвa, вaжнo дa е дapявaна c дoбpo oтнoшeниe, зaщoтo тaм, ĸъдeтo жeнитe ca..
Значителна облачност с дъжд
Облачно
Предимно облачно